БЕЗЕНГИ - ЕВЕРЕСТ НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ

Книгата на доцент змс Сандю Бешев “БЕЗЕНГИ - ЕВЕРЕСТ НА МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ" е с формат 200/146 мм., е със 152 страници, има 42 цветни снимки, 23 черно-бели снимки и 8 черно-бели схеми. Разказът е за двете ни национални експедиции за траверсирането на прочутата Безенгийска стена в Кавказ: неуспешното през 1961 г. и успешното през 1964 г.

Ето и какво пише доцент Сандю Бешев, участвал и в двете експедиции, в предговора към новата си книга:

„В средата на 50-те години на отминалия век по върховете на Рила, Пирин и стара планина, през лятото и зимата бяха преминати всички по-трудни маршрути. Чувстваше се необходимост най-добрите ни алпинисти да тръгнат към по-трудни и по-високи върхове. С една дума, да излязат извън пределите на страната. През 1958, 1959 и 1960 г. четири български групи посетиха Кавказ. Там наред с обучението по ледена техника нашите алпинисти направиха изкачвания и на трудни, и популярни кавказки върхове – Елбрус, Домбай Улген, Шхелда, Щуровски и Белала-кая. През 1961 г. дойде ред и на нещо по-сериозно и по-отговорно, Избрахме Безенгийската стена.

На 28 юли 8-членният ни състав напусна София за далечния Кавказ. Аврам Аврамов – ръководител, с едно посещение на Кавказ, Енчо Петков – треньор и Георги Атанасов с по две визити в тази толкова мечтана за българските алпинисти планина. Сандю Бешев, Радко Бреянов и Йордан Мачирски имаха в актива си по едно посещение, а Цанко Бангиев и Тодор Николов бяха без кавказки „стаж“ и обучение по ледена техника. Всичките 8 алпинисти имаха зад гърба си голям опит по нашите планини.
Българските алпинисти за първи път попаднаха в района на Безенги, където съветските алпинисти изпращаха там само високоразрядни алпинисти, осъществяващи изкачвания и траверси от най-висока степен на трудност. Там „новички“- курсисти за значката „Алпинист на СССР“ и треторазряднци не се изпращаха.

За разузнаване, аклиматизация и заброска – изнасяне на храна, съоръжения и екипировка до средата на дълги и трудни марпрути, каквато беше и нашата цел, реализирахме и някои изкачвания на върховете Каштан-тау, Мижигри и Джанги-тау. На 17 август дойде и решителния ден – началото на прочутата Безенгийска стена. Два дни след като бяхме изкачили първия и най-висок връх от поредицата петхилядни върхове, дойде непоправимото, Трима от най-добрите алпинисти – Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и Радко Бреянов загинаха, което наложи прекратяването на трасерса…

Три години по-късно с подсилен състав – Георги Атанасов – ръководител, Сандю Бешев и Аврам Аврамов – участници и през 1961 г., както и подкреплението от Георги Щерев, Ангел Петров, Кръстю Алексиев, Георги Имов и Щилян Атанасов, постигна безспорен успех, с което се реабилитира за неудачния старт през 1961 г. С групата тогава пътува и кинооператорът Младен Чакъров, имащ задачата да запечата на лента очаквания успех.

В следващите години още три български състава посетиха този труден и интересен район, осъществявайки няколко трудни изкачвания и дори бе прокаран нов маршрут, наречен „Тримата от Безенги“.


Автор: доцент Сандю Бешев
2016
Корици: меки
Страници: 152