Карабинерите са основна част от осигурителната система при всички дейности свързани с алпинизъм, катерене, рапели или въжен достъп.
До 1910 катерачите са експериментирали с метални скоби в цяла Германия и Австрия. Ханс Фиехтъл (Hans Fiechtl) разработва клин без халка с малък отвор, подходящ за закачане. Ханс Дюлфер (Hans Dülfer) измисля ранна техника за осигуряване с два карабинера.
През 1912 г. Дюлфер и Вернер Шааршмид правят първото изкаване по Източната стена на Флашбанк от VI категория. Тяхното изкачване "отбелязва началото на модерната епоха в катеренето". "За първи път тенденции в техниките като междинна осигуровка с клинове и карабинери и опъване на парапети са приложени в алпийското изкачване на големи стени."
1935 г. Шустер (Schuster) произвежда първия заключващ се карабинер. Три години по-късно, френския катерач Пиер Ален (Pier Allain) създава първия алуминиев карабинер. Днес най-леките карабинери тежат само двадесет и три грама. Преди повече от век обаче, катерачите са се отправяли към високите скални стени просто с конопено въже, шепа връзки и увереност в собствените сили и умения.
Внимание! Всеки карабинер или друг метален елемент от екипировката, който е бил изпускат от високо, трябва да бъде подменен. При ударът в него се получават невидими микропукнатини, които могат да предизвикат счупването му при следващо натоварване.
